АНТИ

За самоуважението

Винаги съм се ядосвал/учудвал/побърквал на умението на българите да приемат униженията с лека ръка. ‘Карай’, ‘голяма работа’, ‘майната му’ и прочие. Съвсем в наш стил сме способни и да приемаме когато някой друг ни унижава, това сякаш е естественият, простонароден извор на хумора при нас. Чарли Чаплин казва, че за него е най-трудно да разсмее дете, тяхното усещане за хуманност, за идентичност и личност е все още недоразвито. За това детските рисувани и шарени филмчета, както и стари приказки са пълни с насилие и ужаси, които реално са по-жестоки и от най-гадния хорър и трилър. Том и Джери,  колкото и да са сладки са истории пълни с изкормване, бой, болка, изгаряния и прочие гадости.

Родният инфантил с ниско самоуважние е придобил глухия навик на да търпи униженията и да налага такива на другите около него- подчинени, подопечни, дори равни. Учуден съм колко малко е изучавано ‘Шоуто на Слави’ в професионалните научни среди. Там геройте които биват oсмивани са точно хора на които можем да си излеем комплексите. Хора с недъг. Учудващо е дори в уж сериозни предавания, толк-шоута и новини, колко е ясно търсенето на обект на присмиването. То е загнездено в телевизията, на улицата и прави впечетлание когато бъде намерено дори и в най-интимните приятелски и любовни отношения между познати.

Ужасна пранга на човешката душа е липсата на самоуважение. Човека който не поставя стойност на себе си, не може да поставя такава и на другите. В подобни очи, единствения път към внимание, интерес, издигане е чрез блъскането, мачкането и унижението на другите около теб. С огромните си бивни, рога, копита да мачкаш плътта на другия, различния, докато неговата кожа не стане непробиваема като твоята и той също да продължи да ръчка тълпата около него.

Доброто поведение, уважение, хумор биват приемани за слабост. Българинът не приема чуждото мнение, защото то е белег за агресия върху собствената личност. Затова дебати, разговори, обмен на идеи се превръщат в състезание на личното, а не на идейното превъзходство. Не по-умния, забавния или различния бива приеман за авторитет, а по-наглия, агресивния и за жалост по-безличния.

Затова и държавата ни е слаба откъм иновативност, затова и повечето успели българи са се реализирали зад граница. Още една илюзия е, че отиването извън България променя нещата. И един българин да има около другия българин, то даже става още по-зле. Поне личните ми наблюдения това сочат.

Човек се ражда свободен, може и навсякъде да е в окови, но само Андрешко е превърнал производството на пранги и катинари в гордост, достолепие, величие.

Най-добрия български политик на 20-ти век- Цар Борис III (обичам прочита на Димитър Пенев на това име: ‘Борис Три’), който е опознал народа си, както само човек управлявал 25 години може да го опознае, сам признава, че коричката цивилизованост на българина е много тънка и много малко му трябва за да покаже варварската си същност. Доста грубо звучи, но с истината обикновенно е така.

За цивилизования западен свят (да ме прощават мулти-комунистите) признак на цивилизованост са толерантноста, уважението към индивида, хуманноста и зачитането на неговата свобода. ( не, това последното не бива да бъде приемано за парадокс)

А свободният човек, когато е свободен в главата си, в мисълта си, той създава велика литература, велики филми, велики технологии, той търси различното защото само различното комбинирано с много труд е продуктивно, останалото, еднаквото, колкото и да го сношаваш, е гей-образна-нула. Фактът си е факт.

Свободния човек прощава, той търси истината и тя го прави щастлив и свободен. Ето защо християнството е другия основоположник на западната цивилизована цивилизация. Нещо което другите комунисти, били те в Брюксел или Москва не могат да проумеят, но факта си е факт - религията е родилка на цивилизациите, а не обратното, също както херингата върви от хайвера, а двете заедно вървят с водка. Фактът си е факт.

За голямо съжаление на Ботев, Левски, Каравелов - тяхното дело не е успяло. Ние нямаме истинска държава и колкото и да се тюхкаме, хъмкаме и проклинаме, това е положението, Минке. Българите са роби, най-напред на себе си, а най-подир и на всички останали. Робът не е продуктивен, робът не е креативен. Робът е най-напред сервилен.

Джак Никълсън във The Departed го казва ужасно точно: “Ако имам нещо против негрите, то е в това: никой няма да ти го даде- трябва сам да си го вземеш” Така си е, търсим господар, който да ни го даде. И ние като негрите се сочим с пръст едни други, обвиняваме се взаимно когато трябва да се стегнем и да си го вземем. Това е най-силният ни пигментатор който ни отличава в тълпата и завършвайки това изречение виждам, че от казаното дотук и аз самият не съм станал по-бял.

Залезът на сюжета и залезът на цивилизацията ни

Живеем по време на залеза на Великата европейска цивилизация. Казвам това без никакво съмнение. Не ме разбирайте погрешно: залез не означава изгасяне. За да загине на една империя й отнемат няколко века, а когато това е цивилизация - още повече. В този ред на мисли: залезът на една звезда е с по-голяма продължителност от живота й, а при взрива си излъчва повече светлина наведнъж, отколкото за цялото си съществуване.

Аристотел назовава 4 основни начина за вдъхновение на човечеството: наука, религия, философия и изкуство. Нашата цивилизация наблюдава пълното оттегляне от всичките четири. Твърдейки това по никакъв начин не пренебрегвам прогреса във всяка една от тях. Религията и основно християнската е далечно понятие за масите, заместено от ритуализацията, както на изток така и на запад. В наши дни малцина четат Кант, а науката вместо да предсказва бляскави дни за човечеството се тормози с въпроси за това убиваме ли планетата си и нас самите и обратимо ли е всичко това. Жаждата ни за истории е по-голяма от всякога и въпреки това никога не сме имали толкова малко съдържимо и толкова много талаш: реклами, новини, телевизия, интернет, видео навсякъде и филми, филми, филми…

Последната част за мен най-важна. Изкуството и падението на сюжетите. Съвременното европейско кино се измъчва в опита си да достигне дори и една десета от касовите успехи на Бергман, Фелини и Бунюел, които са пълнели някога салоните в САЩ. Европейците се извиняват с дистрибуторите. Но за една индустрия толкова жадна за зрелища по-вероятна причина за финансовата й несъстоятелност е собствената й деградация, а не картелизирането. Европейското кино е декоративно: то страда от силна липса на история и сюжет- хора които да разкажат нещо убедително, достигащо до публиката. Липсата не е в количеството писане, а в качеството му.

Хората се нуждаят от вдъхновение, за да добавят смисъл на живота си. Да видят пример. Това е причината за огромния бум на развлекателната индустрия. А тя като всяка друга се движи от законите за конкуренцията, определяща качеството. Така и Холивуд пълни пазарните кухини, оставени от европейското кино, без да утвърждава качеството в тях. От това всички губят. А и като цяло съвременното изкуство е празно и отчайващо претенциозно с глупостта си тъй като му липсва основно съдържимото.

Причината за тази огромна деградация е много дълбока. Ценностите и емоциите от живота са душата на нашето изкуство. Писателят, например, изгражда историите си спрямо вярванията си за какво си струва да живееш, да умреш, какво си заслужава да преследваш, смисъла на справедливоста, истината - това са основните човешки ценности. В предишните културни епохи, писателят и обществото малко или много са достигали до някакво съгласие за тях. Но колкото по-съвременно става нашето общество, толкова повече то навлиза в ерата на етичния цинизъм и субективизма. В резултат получаваме едно наистина голямо объркване за традиционните ценности. Как например докато семейството се разпада а сексуалният антагонизъм се увеличава някой може да се пита какъв е смисълът на любовта? Как подобен сюжет може да се вгради силно във филм, без да предизвикаш скептицизма, презрението и подигравките на публиката?

И докато тази публика става все по-цинична, само злобата и страхът могат да царуват - национализъм, популизъм, ограничени свободи, широко разделение между малко много богати и много много бедни Всички тези фактори, събрани в едно, намират израз чрез добре познатото ни средство - насилие. Не бих искал предсказанията ми да са верни, но моята версия е за един бавен Армагедон, в който кича, глупоста и зрелището ще царуват не са никак далеч от настоящето. И въпреки целия песимизъм аз вярвам, че все пак това може и да е начало на нова цивилизация, защото светът е срещал къде по-големи кризи от настоящата финансова, която както по-горе казах, не се отнася само до парични стойности.

Tags: европа, изкуство, общество, съвременна цивилизация

Либия: докато мъдрите се намъдруват…

Българските медии много скърбят за Либия, използвайки думата “война” - нещо, което не знам от къде са го преписали, защото те да пишат не умеят. Бойко Борисов също не е много в час след като отказа да последва примера на Франция, която първа призна бунтовниците за официалната либийска власт. С това убийствено решение, пожарникарят за пореден път подейства “като онуй момче, дето излиза гол на терена, по средата на мача” и остана единственият (!) европейски лидер, защитил индиректно един бивш садистичен диктатор.

Въпреки закъснелите действия на Запада, който сякаш чакаше Кадафи да стигне до предверията на Бенгази, Франция призна възстанниците за официалната либийска власт. Англичаните също размахват пръст и “мускулният либерализъм” показва кой е шефът.

Причината толкова време да не бе взето решение за ситуацията в Либия, без съмнение са САЩ. Да, същите, които почти не ги дават по новините и президентът им в този съдбоносен момент се намира в Бразилия. Затъмнение има от страна на САЩ що се отнася до Либия: една-две речи на Обама и подкрепа за Англия и Франция в ООН. Човек би казал, че САЩ никак не ги интересува чак толкова случващото се в Либия… или не?

За тези две седмици американците приложиха невероятна английска политика, точно в стил “Берлинския конгрес” - изградиха огромна коалиция, по никакъв начин не показаха директна инициатива и подскокоросаха старите колониални сили да демонстрират ония “мускули”, дето отдавна ги няма. По този начин САЩ показват, че първо поредна война срещу арабския свят не им се води и второ, че политиката им е по-умна от всякога. Трето: “покриването” е един прекрасен финт, който при сваляне на Кадафи, ще неутрализира директните удари върху американския флаг. А Кадафи вече сам си сложи въжето и човекът който трябва да ритне столчето под него не се нуждае от особено усилие.

Начело на опеция “Зората на Одисея” стои американски главнокомадващ - адмирал Самюел Локлиър, който в структурата на НАТО ще докладва на втори офицер - отново най-вероятно американец. И двамата с нула (0) интервюта засега и най-вероятно толкова и за в бъдеще. За сравнение “Пустинна буря” се гордее като военната операция с най-дълги пресконференции: тези на адмирал Норман Шварцкопф. Но и за разлика от “Пустиння буря” времето за подготовка, в което лидерите да изпъкнат преди самите бойни действия е малко.

Настоящите размирици, какъвто и изход да имат носят голям позитив - те наистина се водят за освобождаването на либийския народ. Нефтът беше на разположение на Запада и преди въздушните удари. Ако наистина искаха да не рискуват финансовата си стабилност, нямаше да се намесват, докато Кадафи дави страната си в кръв. Вместо това виждаме един западен свят, който истински вярва в каузата за свободата и бранещ своите граници от напастите на развиващия се свят.

Жалко, много жалко е, че България и българите, вместо да подкрепят една справедлива кауза, ронят сълзи за клишета като “накърняване на суверенитета на Либия” или “жертвите в евтината война на Запада”. Нима Русия не накърни суверинитета на Османската империя през 1887? Какво щяха да кажат тогава тия загрижени “хуманисти”?

И това е така, защото в нашата мила родина, малцина са умирали за свободата и малцина знаят истинската и цена. Колкото и да се пъчим с възрожденската ни история, празните улици и заключените врати в Копривщица след призивите “На оружие братя!” са национален срам. Българите имат още много картели, мафии и олигарси да търпят, търпят, търпят, търпят, докато не разберат урока от братята африканци - свободата е най-милото на тоя свят. За свободата си либийците са готови да се бият и да умрат, защото знаят, че живот без свобода е празен, кух и жалък, като новопостроен мол.

Tags: англия, бунтовници, България, Либия, Протест, размирици, САЩ, свобода, Франция

Защо си струва да се гледат тазгодишните Оскари?

Защото аз поне не се сещам за по-интересна надпревара в последно време (може би с изключение на английската висша лига - вчера тя отбеляза рекорд със 37 гола за един ден и поне 2 обрата)

Както мнозина телевизия почти не гледам, да не говорим за Оскарите, които дълги години се развиват като прокисната турска сапунка: историята е ясна още от началото, играта е евтина, а актьорите, които плачат накрая са общо взето едни и същи. Хепи енд, живели щастливо и догодина пак същите костюми, пак същите статуетки в ръцете на същите евреи. Шега, тъпа шега, читателю.

Тази година конете които теглят каляската са три и никак не са малко: Черният лебед (Black Swan) на Аронофски, Социалната мрежа (The Social Network) на Финчър и Речта на краля (The King’s Speech) на Том Хупър.

Най-напред гледах Социалната мрежа и си казах - това е, Inception пасти да яде, най-накрая свестен победител на Осарите. Всичко си има: балансирана и максимална динамична игра на актьорите, без това да затормозява дълбочината, стегнат сценарии с креативен сюжет и балансирани противопоставяния. И накрая режисура, която повдига всичкото това на един хубав холивудски постамент, без да го презахароства. Воала, една вкусна торта, която дълго ще ви остави сладък вкус в устата, та и на сутринта да ви лепнат устните.

После беше ред и на Черния лебед - Аронофски вече е търсил да създаде класика, нещо вечно, няма как да направиш филм с толкова много Чайковски и да сбъркаш, пък и почти цялото действие да се развива в театъра и филма да не е сценичен и статичен… Определено авторска изработка, личи си когато някой златар създава перфектните украшения и обича да слага лъскавите вътрешни противоречия на героите си в тях. Филмът наистина е добър, но още в началото подсказва, направо предсказва края си. Може би идеята на Аронофски е да те преведе, да ти покаже как точно ще стигне до него. Признавам грабна ме. Филмът е нестандартен и с трагичния си край: комерсиалното кино не го обича, но публиката явно го люби съдейки по приходите. И все пак, отново тоя мотив с майката, която търси да осъществи себе си, пак кошмарите, пак тем подобни работи… явно това е част от всеки режисьор, хване ли един филм, развива го през останалите си десет. Не съм фен на Аронофски, много хора го харесват, но той не е творец, който е в състяние да ми каже/покаже нещо, дето да не съм знаел, че го знам.

И стигам до моя, трябва да призная, фаворит - Речта на краля. Как такъв посредствен режисьор е способен на такова нещо, не знам, може би е от сценария. Отделих си време да го прочета, той е просто изписан по класически древногръцки правила. Ако Черният лебед е зачатък на трагедия, то Речта на краля ползва всичките похвати на такава: реална историческа история; не е с претрупан с диалог и все пак всичко диша, всичко; поглед и кинематография, които изумяват. Този филм и нито един Оскар да не вземе ще се изучава във училищата за кино, за разлика от горните два, не защото е еволюционен, а защото е революционен. Не просто близките кадри на героите,  най-вече тези с диалозите (shot-reverse-shot) са един прекрасен художествен елемент, който радва окото, а работата на хората си личи и то от километри. Изобщо цялата историческа атмосфера- Лондон през 30-те е като един голям исторически басейн, в който с удоволствие ще се плацика зрителя в продължение на 100 и кусур минути и хич няма да му се излиза…

Актьорите определено си знаят работата, от Колин Фърт, които е като излязъл от филм на Дискавъри,  до Джефри Ръш, който е като фокусник и разчупва с играта си цялата форма на филма, защото без него, това щеше да е просто исторически филм и нищо повече. Хелена Бонъм Картър отново е на ниво, но тази жена трябва да си направи един курбан: тя е като прокълната, пребройте й ролите в които играе кралица и вижте откъде иде оная старая поговорка за първата роля и калимявката.

Ако Речта на краля спечели (а той най-вероятно ще, с най-много номинации от Академията е), то това е интересно поле за размисъл, защото Великобритания през 1993 година създава средно по 5 (пет) филма на година, a за тази година са около стотина. Гърция пък ще се радва на шестата си номинация за чуждестранен филм(за жалост там съм слабо запознат).  Все хубави цифри и филми, за които трябва да се мисли, но който мислил - мислил, които се е сетил да плаща - сега чака статуетки.

И най-накрая сухите факти. Екзюпери е прав, няма особенна поезия в цифрите, но това което гледаме в кината е все пак такава и тя има известни измерения. И в тази графика има голямото обяснение какво гледа публиката и защо. И само да добавя - Inception ми хареса. Това е филм който започва като екшън, а свършва като трагедия, пак с много добри идеи. Все пак той е комерсиалният касов хит на годината, явно правен с идеята да стане такъв. Още има време другите филми да трупат печалба, но никакъв шанс да го минат.

From anti upl pic

(Цифрите са в милиони $)

Тъй че съвсем лесно можеш да инвестираш 16 милиона, да обереш всички Оскари или да инвестираш 160 милиона и да спечелиш 823, без да вземеш нито една статуетка… изобщо много, много труден избор. Че ще става и все по-труден и това е интересното, солта и пипера на настоящите Оскари. Дали при такова съживяване на драмата и трагедията академията ще ги похвали или ще ги накаже?

Само, че докато някой че чудят какво и къде да инвестират,  други взимат милионите и - да си ги харчат със здраве!

Tags: 83-тите награди на академията, актьори, кино, Оскари, Речта на краля(The king's speech), Социалната мрежа(The social network), сценарии, Черния лебед(Black swan)

Сървайвъл

Всеки е гледал въпросното шоу и в кратце сюжета е един и същ- отиват цивилизованите българи рази’аш ли, на някой див остров и с кървава пот започват да цивилизоват. Ама то е едно цивилизоване- е*ало си е майката.

Та и аз започнах да установявам на този остров някакви наченки на технология- започнах с топлата вода:

From anti upl pic

И продължих с тока:

From anti upl pic

Един много лесен трик, особенно ако сте помъкнали 10 кила компютър към библиотеката и там усетите, че НЕ носите въпросната джаджа…която реално е напълно безмислена, но пък ви носи няколко точки от багажа, минус два паунда.

Живо-здраво, успех на всички, пожелайте успех, а аз отивам да опразня тенджурята с:

From anti upl pic

Tags: англия, боб, кранчета, течаща вода, ток

След първите 48 часа в Англия, ето това става:

From anti upl pic

Да коментирам такава снимка, с такова заглавие е непосилно и излишно нещо, което аз ще си спестя. Няма да си спестя факта, че на територията на кралицата опитах най-добрата гроздова ракия под слънцето, нещо за което горката жена дори не подозира. Милата!

Tags: балканизъм, българи, маса, Обединеното кралство, пиене, румънци, студенти

Българската филмова академия награди “Източни пиеси” и още някакви неща

Ето как можеше да протече награждаването на Българската филмова академия:

*Тъй като Българската култура е в криза, цялото награждаване е на една хубава полянка в Борисовата, под само звездите. Американския посланик и министъра на културата са също на тревата, а поне всички си носят обикновените дрешки и си взимат наградите. Изпълнява се малко джаз и музика от последните български филми и съвсем лекото събитие на тревата остава отзвук за нужната реформа в културата.

Но ето как премина:

*В ръбата и груба соц аранжировка, стил, “повърнати линии и квадрати”, от студиото на БНТ са се събрали малка група хора, някой официално облечени със смокинг, други с джапанки и ризка. Изпълнява се малко естрада, после всички се оплакват колко малко пари им дава държавата, в сравнение с Македония(!?!), пролетарски патос възпява световните успехи на милото и родно кино.
Накрая няколко циклични актриси намират своите обаятели-режисьори, а Камен Калев си взима наградката за Източни пиеси, пред очите на хора, който го гледаха така, както само нацист е гледал еврейска сватба.

Междувременно “Eastern plays” се оказва най-популярния БГ филм в IMDB. Наградата от снощи за най-добър игрален филм беше най-малката награда за това, но защо главния герой, който е покойник беше само номиниран, но не и награден, остава загадка за елементарния жест в такива случай.

Tags: eastern plays, българско кино, Източни пиеси, Камен Калев, кино

Caravan trip

From anti upl pic

Когато се срещнеш с коминочистач, докосвало се за късмет. Обикновенния холандец тогава носи +100 точки свежа либерална мисъл и късмет.

Здрависването с такъв тип холандец, ще да носи най-космическата благословия, била тя за пътуване или друго. Завиждайте ни, моля!

В следващия 1-2 дни, около горната гъба в Стара Загора, минете, да си похортувате с тия авантюристични холандски души- после продължавали to the turkish border.
Хвала!

Tags: caravan trip, Istanbul, Stara Zagora, Тиерк Ридър и Питър Байл

МВР разби организирана престъпна книжарница, Цветанов качва рейтинг, селяни искат смърт за мафиотите

(АНТИ-новина на деня)
…
Служители на ГДБОП пресякоха нелегално разпространение на книги в интернет пространството чрез сайта chitanka.info, съобщава МВР. (…) дневник.бг

(…) Припомняме, че само преди месец служителите на ГДБОП предотвратиха незаконно разпространение на книги без съгласието на правоносителите в Русе. Тогава бе задържан  26-годишен, който чрез интернет сайт  bookbg.net продавал срещу sms на цена от 4.80 лева сканиран вариант на произведенията. (…) от прес-службата на МВР

… …

Радостни веселби започнаха в повечето малки населени места и цигански гета в страната. Всичките 136 000 неграмотни българи поздравиха избраните от тях политици за добре свършената работа. Председателят на съюза на неграмотните в България (г-н Мето Рамбов, 36г. Сливен, основно образование до половината) се изказа ласкаво за министъра на вътрешните работи пред нашата камера:

- Да е жив и здрав гус’дин Цвитанов! На последните избори  цялата махала гласувахме  за ГйЕРБ и на следващите пак за негу жа гласуами! Всичките ми 25 дица са неграмотни и всичките гласуват!

Зам. председателят на българските неграмотни пък изпрати благодарствен плакет - джезве, калайдисано наполовина и скална рисунка на 30 хиляди години на стадо неграмотни, убиващи с копия един четящ мамут.

По-назад с благодарностите не останаха и от Търговската асоциация по правата на авторите (ТАПА), и Пенсионерското Комунистическо обединение на социалните, модерни и умни цензори (КОСМОДРУМ) “Бузлуджа”, които бяха подписани от всъщност общия си председател, пенсионирания вече ген. Тако Маков, собственик на най-голямата издателска къща за всичко “Вериги”

“Назтрафе за тобре сфършената рапота г-н Нимистре, благодарин за попкрепата на бизнеса, слободното слово и знанието!
ген. Тако Маков”

МВР продължава работата си по случая и следващи на мушка са кеша на гугъл, от който всеки индивид с елементарна компютърна грамотност може да чете книгите от chitanka.info. След затварянето на сайта, всички влизащи в него се пренасочват към торент-тракера thepiratebay.

Специалисти твърдят, че това е най-голямата гавра в над 130 годишната история на вътрешното министерство.

ГДБОБ вече е започнало и операции за затварянето на торент-тракера thepiratebay.com, заради цялата качена статик версия на читанка.бг и съществуващите в самия торент копия на забранената книга “451 градуса по Фаренхайт”.

Спешна правителствена комисия все още работи по изводите от операцията и смисъла в нея.

Празненствата в много места из страната ще продължат в следващите дни и потомците на железния феликс молят съвестните граждани да спазват публичния ред и тишината след 22:00 часа.

АНТИ-ВАЦ медия груп, ‘10

Tags: 451 градуса по фаренхайт, chitanka.info, железния феликс, затворена онлайн библиотека, КОСМОДРУМ "Бузлуджа", мафия, МВР, организирана престъпност, съюз на неграмотните в българия, трафик на книги

Защо терористите ще победят?

Отговорът е лесен - защото не могат да загубят. Или по-точно - нямат какво да загубят. Нямат държава, нямат армия, нямат ресурси, нямат училища, нямат молове, нямат работа, нямат лятна почивка на плажа, нямат дори политици. Имат една религия и живот, който настървено търсят начини да го нямат.

След като не могат да губят, значи възможно е само да печелят. Малки печалби и големи печалби. Но нямат какво и как да губят. Нямат.

А Западната цивилизация има богати държави, силни армии, безкрайни ресурси, изградени училища, лъскави молове, работни места за всички, летни почивки в Монте Карло, има си Обама, Саркози, кралица Елизабет II и Берлускони дори, а според някой политолози и Бойко, който (ако бъде зачетен за част от този клуб) е в него от вече близо една година.

Изобщо Западът може единствено да губи срещу толкова дързък опонент. Как, колко, кога - само Хазяина е в състояние да каже. И Западът ще продължи да губи, докато не смени тактиката си, най-древната за бой срещу врагове: зъб за зъб, око за око.

И тук се одързостявам да мисля, че с тая си идея Западът е обречен от самото начало. Ако има нещо, от което да са родени терористите, то това е начинът на мислене, практикуван от древни Адамови времена: като се започне от предците и на Обама и Берлускони, та до ислямистите.

Причините да ги има Осама и Ко са очите и зъбите - те са израстнали измежду тях. Това го и умеят най-добре: очи и зъби.

Организаторите на последните атентати в Русия ги екзекутираха. Колко безсмислена и отчаяна постъпка -  смъртта на тези хора едва ли ще има възпиращ ефект днес, срещу онези готови да се самовзривят утре. Отчаяно действие на цивилизация, която, ако не намери по-добър лек за болестта си, може единствено да се страхува и да бълнува.

Освен, че са в състояние само да печелят, терористите се стремят и да го правят. Западът дори не се опитва. Нито същото желание е насреща, нито същия начин. Западът е вече самодоволна цивилизация, коятo  нощем се тъпче в лъскавите си дискотеки, друса се, забавлява се и никак не се усеща, че в лъщящия и крещящ блясък, в който той танцува, го наблюдава един втренчен поглед, готов да вдигне цялата му същност във въздуха.

А Изтокът се моли по три пъти на ден, излиза от джамията, прибира се в къщи и прави още един чифт ръце, способни да се молят, да издигат минарета, сглобят няколко унции тринитротолуен с таймер, детонатор, жици и натиснат големия червен бутон на който пише DON’T PUSH. *

Забележителното в историята е, че големите цивилизации не загиват от по-големи. Напротив. Загиват от орди гладни варвари с къркорещи стомаси, оръжие в ръцете и много деца. Рим е опожарен от германските племена, чието име се произнася и до сега, стане ли дума за разруха. Те също са нямали какво да губят. Рим е тлеел във въглени, именно когато е бил най-самодоволен, агресивен, богат, лъскав и надменен.

Рим ни носи пушека си в историята, по същия начин, по който го правят и Печалната китайска стена, и смешните смъртни наказания на хора готови да дадат живота си за своята завистлива и користна, но все пак тяхна си, простичка идея - да ни затрият до крак.

*Нека  не създавам грешни представи за мюсюлманите и собствените си възгледи. Ислямът няма нищо общо с ислямизма.

Tags: Запад, ислямисти, история терористи, мюсулмани, Осама Бин Ладен, Рим